Подготовка за ДЗИ по БЕЛ след 12. клас

Част от образователната платформа "Ученически помощник"

XI

Единадесети клас

XII

Дванадесети клас

ЕСЕ
Теория за есетата
  • Златни правила:
    • Яснота на изразяване
    • Логическа последователност
    • Критично мислене
  • Типове есета:
    • Аналитично
    • Аргументативно
    • Сравнително
1. Увод
  • Въвеждащи изречения
  • Обща информация за епохата/епохите, автора/авторите и творбата/творбите
  • Теза
2. Изложение
  1. Първи абзац:
    • Подтезисно изречение
    • Аргументи (доказателства, разсъждения, примери от текста/текстовете или творбите на другите изкуства, заключения)
  2. Втори абзац:
    • Подтезисно изречение
    • Аргументи, свързани с текстовете
3. Заключение
  • Изводи по темата и обвързване на разглеждания проблем със смисъла на творбата и мястото му в българската художествена традиция.
Интерпретативно съчинение

Интерпретативно съчинение по проблем върху няколко художествени творби.

1. Увод
  • Въвеждащи изречения
  • Обща информация за епохата/епохите, автора/авторите и творбата/творбите
  • Теза
2. Изложение
  1. Първи абзац:
    • Подтезисно изречение
    • Аргументи (доказателства, разсъждения, примери от текста/текстовете или творбите на другите изкуства, заключения)
  2. Втори абзац:
    • Подтезисно изречение
    • Аргументи, свързани с текстовете
3. Заключение
  • Изводи по темата и обвързване на разглеждания проблем със смисъла на творбата и мястото му в българската художествена традиция.
Пълен и кратък член на мъжки род (-А; -ЪТ)

Правилна употреба на пълен и кратък член в българския език с примери.

1. Пълен член (-ЪТ, -ЯТ)
  • Когато думата е подлог в изречението. Отговаря на въпроса „Кой?“ и може да се замени с „той“.
    • Учителят обясни урока. (Кой обясни? – Той обясни.)
    • Писателят публикува нова книга.
    • Лекарят прегледа пациента.
  • Когато е определение на подлога.
    • Добрият ученик винаги учи.
    • Старият замък е в ремонт.
    • Първият гост пристигна навреме.
  • В съставно именно сказуемо. След „съм“, „стана“, „излезе“ и др.
    • Той е победителят. (Той е този, който побеждава.)
    • Той стана най-добрият в класа.
    • Той излезе най-силният сред всички.
2. Кратък член (-А, -Я)
  • Когато думата не е подлог. Отговаря на въпросите „Кого?“ или „Какво?“ и може да се замени с „него“.
    • Учениците слушаха учителя. (Кого слушаха? – Него.)
    • Видях писателя на премиерата.
    • Уважаваме лекаря за неговата отдаденост.
  • След предлог. Винаги пишем кратък член след „на“, „от“, „без“, „в“, „през“, „до“, „върху“ и др.
    • Говоря за учителя. (Говоря за кого? – Него.)
    • Книгата на писателя е интересна.
    • Разговаряхме с директора на училището.
3. Запомни!
  • Пълен член (-ът, -ят) – когато думата е подлог.
  • Кратък член (-а, -я) – когато думата не е подлог или след предлог.
Употреба на бройна форма при имената от мъжки род, единствено число

Правилна употреба на бройната форма в българския език с примери.

1. Кога използваме бройна форма?
  • След числителни от две нагоре. Използваме специална форма на съществителните от мъжки род.
    • Видях двама ученика. (Правилно)
    • Видях двама ученици. (Грешно)
    • Имаме пет коня в обора.
  • След „колко“, „няколко“, „малко“, „повече“.
    • Колко стола има в залата?
    • Видях няколко работника на строежа.
    • В магазина има малко клиента.
2. Кога НЕ използваме бройна форма?
  • При числото „едно“.
    • Видях един ученик. (Не "един ученика".)
  • Когато съществителното е в множествено число.
    • Видях десет ученици. (Не "десет ученика".)
3. Запомни!
  • Бройна форма – след числителни от 2 нагоре.
  • Без бройна форма – при „един“ и в множествено число.